Новия фреон R32 всъщност е познат от доста отдавна.Той участва в процентно отношение (50%) във фреон R410A заедно с фреон R125(50%). Така, че нищо ново под слънцето.Това, което го прави различен е по-добрите топлотехнически показатели в сравнение с R410A. Друго важно предимство е, че е еднокомпоненетен. Какво ще каже това? Чисто практически при пропуск на стария фреон R410A( той е двукомпонентен R32+R125) , се налагаше системата да се източва на цяло и се зареждаше наново. Това бъркаше в джоба на и без това бедния клиент. С фреон R32 това се забравя. При пропуск, системата се допълва с колкото е нужно. Не на последно място е и това,че е клас L2. Това ще рече, че е с ниска запалимост, скоростта на горене е много ниска - под 10см/s. Не е невъзможно да се запали, просто трябва да има съвкупност от фактори за да се случи това. И накрая е помислено и за околната среда. Потенциалът на глобално затопляне (ПГЗ) на R32 e 675, за сравнение на R410A е 2087,5. Това е отношение 1/3. Всичко това е измислено за да се изпълни директивата на Европейския съюз за флуорираните парникови газове, която влиза в сила от 2025г.
Идеята за създаване на машина с която може да се контролира микроклимата идва от американския изобретател Уилис Кериър ( Willis Haviland Carrier (26.11.1876 – 7.10.1950)). Всъщност идеята за климатизиране на затворени помещения е много по-стара, Кериър обаче успява да я реализира успешно на практика. Кериър по-скоро е собственик на идеята как да се построи машина, която днес наричаме климатик. Той създава своя прототип на тази машина и на снимката можете да видите резултата заедно със своя изобретател. ( Тази машина е малко големичка и трудно ще се побере в хол, но все пак важна е идеята, която дава тласък на нещо позволяващо ни да преместваме огромни количества енергия във вид на топлина в днешно време.).
През 1921г. Кериър патентова машина, чийто компресор използва центробежна сила за компресиране на хладилния агент (подобно на водна помпа)- това е първата машина която има практическо приложение. До този момент са се използвали бутални компресори за компресиране на хладилните агенти (най-често силно отровния амоняк). Този нов дизайн дава силен тласък в развитието на климатиците и през 1924 г. започва използването им като средство за осигуряване на комфорт. Първите три климатика в света са монтирани в магазин в Детройт през 1924г., след което идва бум в използването на климатици не само в магазините но и в американските кина по това време. През 1928г. Кериър разработва и монтира първия климатик за домашна употреба, естествено само по-заможни хора са можели да си позволят този лукс.
През 1932г. Кериър започва да използва за своите климатици нов хладилен агент- Фреон ©. До края на 30-те години на 20 век като хладилен агент в хладилниците и всички машини за охлаждане се е използвал силно отровния амоняк. Тъй-като през 1920 година има няколко смъртни случай вследствие на изтичане на амоняк от хладилници, започва усилено търсене на нов и по-безопасен хладилен агент за климатици и хладилници. През 1928г. Томас Мидгли подпомогнат от Чарлс Франклин Кетеринг открива търсената формула и през 1930 година General Motors и DuPont създават компанията Kinetic Chemical Company. Тази компания е създадена с цел да произвежда фреон ©. Думата фреон е запазена търговска марка на компанията DuPont (E.I. du Pont de Nemours & Company).